Роуплей част 1

Започвайте:
Пишете повече от 20 реда в мнение!!!!

Навън вали сняг, остават 2 седмици до коледната ваканция. Всичко е празнично.
Действието се развива училище, в класната стая минута преди началото на първия час.
Премръзнала, Алкарин влиза в стаята. Тя е угрижена-снощи някой се бе промъкнал у тях, бе тършувал необезпокояван из вещите й и отмъкнал единствено една нейна тетрадка и също така безпрепятствено напуснал жилището. " Трябва да говоря с Голадир, да го пратя да поразпита наоколо"-мисли си тя, но всичките й мисли изчезват, когато забелязва, че на последния чин до парното е седнала Корнерия. Кофти настроението на Алкарин още повече се скапва
-Седнала си ми на мястото. - казва троснато. Разкарай си раницата! - и избутва чантата на Корнелия.-Вие к`во зяпате ?! -обръща се към тълпата любопитни зяпачи, които очакват с нетърпение във всеки момент да стане бой.

Аз продължавам:


В това време пристига и Уил.
- Ехо, не се карайте, Корнелия, Ела с мен.- скарва им се тя.
Двете се отдръпват и сядат на един чин. Уил пита Корнелия:
- Какво ти ства, защо седна на мястото и?
-Е, какво толкова, няма нищо.! Не разбирам защо трябваше и ти да се намесваш! Трябваше само двете да решим въпроса.!- Корнелия се скара на Уил.
- Просто не исках едната част от клиукарите в класа да започнат да си шушикат през целия ден! А пък и го направих за доброто и надвете ви! - отговори и Уил.
-Е, добре. Много съжелявам, няма да се повтори! - казва Корнелия леко тъжна.
-Това не ми го казвай на мен, а на Алкарин! Отиди при нея и й се извини. - Уил каза това на Корнелия, сякаш й беше много ядосана.
- Е, да права си, но ако не искам да го направя?!- заинати се Корнелия.
- Но ще го направиш! - каза й още по-ядосано Уил.
- Ти не си ми никаква, че да ми заповядваш! Това, че можеш да говориш с предмети и си пазителка на Сърцето на Кандракар, не те прави с нищо по-важна от мен и останалите!- изкрещя се Корнелия. Всички , които бяха в класната стая я зяпнаха с удивление. Само Алкарин не я погледна, тя си мислеше за снощната случка.
- Извинете, обръщайте се напред, това беше грешка! Знаете, че когато съ; ядосана започвам да говоря глупости! Не ме слушайте! - каза на всички Корнелия. След това те се обърнаха напред и започнаха да си шушукат нещо.
Уил беше много ядосана:
- Благодаря, че си ми една от най-добрите ми приятелки, Корнелия! Другите момичета ниога не биха направили това! - Уил се премести на първия чин с насълзени очи.

"Телец и козирог...толкова често се карат, че не знам кога смогват да се сдобрят. Но нещо ги свързва, сякаш против волята им...Какво сърце имаше предвид русокоската? Когато човек е ядосан издава и най-съкровените си тайни...няма нищо случайно в думите й, а и това снощи...твърде странно!"-Алкарин се бе разположила царски на чина, но звънецът я изтръгна от унеса.
- Клас, стани!-учителката по химия влезна в стаята и изгледа товисоко своите жертвички. -Сядайте и се пригответе ...
- Извинете, че закъснях, госпожо, може ли да остана в час ?-Голадир за пореден път изнерви учителката със закъснението си, което тя считаше за неуважение към науката й, а това си беше чисто и просто успиване след тежка вечер, прекарана пред компа.
- След часа искам да си поговоря с вас, младежо, а сега се занеси отзад, до Алкарин има място.
- Внимавай, друже, че Алкарин не си дава чина!- чу се злобно подмятане и силен кикот се понесе из стята.
- Какво става? -попита с недуомение Голадир, след като седна на мястото си.
- Тая сутрин Корнелия ми беше седнала на чина...
- И ти й се нахвърли.
- Може би беше прибързано, но снощи стана нещо ужасно- някой е нахълтал у нас и е отмъкнал единствено тетрадката ми по химия...
- Тишина! - кресна учителката и прониза с поглед Алкарин
- ... не съм го усетила, нашите спяха в другата стая и той е вършал из къщата, а преди малко Корнелия каза нещо много странно ...-продължи шепнешком
- Госпожичке, едва ли има нещо по-важно от ненаситените въглеводороди в момента! Покажете домашното си! - от всичко Г-жа Хендерсън най-много мразеше да не я слушат ,когато преподава скучните си уроци
- Нямам тетрадка, загубих я. - рече Алкарин и чашата преля
- Е, вече имаш двойка, сега стават две! Седни си, а вие запишете ново заглавие ...
- Нещастница!-процеди през зъби момичето
- Това,което е станало е ъпсурдно ! за какво му е на някой тетрадката ти?
- Имам някои подозрения, но ще ги обсъдим на междучасието...

В това време Корнелия пишеше нещо на един малък лист. После го смачка и го прати на Уил. На листа пишеше ,, Уил, знаеш ли къде са другите момичета- Хей Лин, Тарани, Ирма? Много е странно, че все още ги няма. По принцип не закъсняват никога. Сигурно се е случило нещо!,,
Уил обърна листа наопаки и написа следното съобщение на Корнелия- ,,Знам, много е странно, но няма как да разберем. Госпожата няма да ни пусне да излезем поне за малко. Ще видим какво може да измислим през междучасието.,,
Г-жа Хендерсън видя, че Уил и Корнелия си пращат нещо и реши да поразпита малко:
- Какво става тук, Корнелия и Уил? Сигурно се е случило нещо с нокътя на Корнелия?! О, Боже, та това си е цяла трагедия, не може да бъде! Трябва да отидеш на лекар, Корнелия!
- Не, госпожо, този път грешите, не съм си счупила нокътя!- с много троснат глас проговори Корнелия на госпожата си.
-О, извинете, госпожице Модна Паника! А кое тогава е по-важно от нокътя и урока? - г-жа Хендерсън погледна с леден поглед Уил и Корнелия.- Започвайте да пишете, иначе ще получите двойки!
Уил въздиша тежко, учителката я чу:
- Има ли някакъв проблем, госпожице Уил? Да не би да знаете къде са вашите приятелки- Хей Лин, Тарани и Ирма? Ако е така, ако обичате кажете ми, за да знам дали да им пиша отсъствия или да им пиша двойки, заради бягане от час?!
-Именно за това си писахме с Корнелия. Ние също не знаем къде са, притеснени сме!
- Нима, о, извинете ме! Значи безотговорните ви приятелки са по-важни от урока?
-Госпожо, престанете! Нямате право да убиждате приятелките ни! Ако това се беше случило с някоя ваша роднина, и Вие щяхте да сте много притеснени!- изкрещя се Уил на учителката си.
В това време Корнелия се усмихна, Тя беше доволна, че Уил защити приятелките им пред учителката.
-Седни си Уил, имаш двойка! - важно се изперчи г-жа Хендерсън.
Уил си седна, измърмори нещо под носа си. След това отвори с много шум учебника си и започна да чете на ум скучния урок. Е, тя не четеше урока, а го гледаше. Мислеше си за приятелките си. ,,Със сигурност се е случило нещо, няма да оставя нещата така!,, - си помисли Уил.

Часът свърши. Уил и Корнелия отидоха в единия ъгъл на стаята и започнаха да си шушукат:
- Какво да правим, първият час мина, а тях още ги няма?! Много съм притеснена! - каза с наистина много притенсен глас Уил.
- Аз също не знам какво да направим.- Корнелия започна да си мисли за нещо.
В това време в стаята влезе учителката по актиорско майсторство- г-ца Кели.
-Уил, Корнелия, ако може елате с мен, трябва да порепетираме
пиесата!
- О, госпожице, извинете. Съвсем забравихме за пиесата! - Уил се намръщи малко.
- Госпожице, приятелките ни ги няма, не знаем къде са, много сме притеснени!- допълни Корнелия.
- Няма значение, трябва да дойдете, пиесата е след два дена, а вие все още не сте научили текста! - заповяда им тя.
-Добре госпожо, ще дойдем. - Уил заяви с висок глас на госпожата. - Надявам се да не закъснеем много, трябва да открием Хей Лин, Ирма и Тарани. - прошушна Уил на приятелката си.
-Момичета, закъсняваме! Директорката ни чака, иска да види как ще изглежда пиесата няколко дена преди гостите да дойдат и да я изгледат. А на мястото на Ирма, Хей Лин и Тарани ще назначим други момичета от другия курс. - скара им се малко г-ца Кели.
Момичетат пристигнаха в салона, където трябваше да репетират. Преди да влезнат ококориха очи. Там видяха своите приятелки завързани на шведските стени. Момичетата се опитваха да се одвържат, но не успяваха. Изведнъж добричката госпожица се превърна в новия им враг, който се беше вселил в тялото на Кели. Врага им се казваше Фиона.
- Е, надявам се, че разбрахте, че аз съм новия ви враг. Сега искам да ми дадете Сърцето на Кандракар, иначе приятелките ви ще... загинат! - Фиона започна да се смее, измъчването на тинейджърките й доставяше удоволствие.
-Значи ти си препядствието, което трябва да преминем...- Уил започна да се запжва.
- Което няма да преминете!- прекъсна я Фиона.- Или Сърцето на Кандракар или чао с приятелките ви! - Фиона започна отново да се смее зловещо, протегна ръка към Уил и започна да чака.
Уил и Корнелия не искаха да се предадат толкова лесно, претърпяха трансформация и започнаха да се защитават. Изглеъдаха твърде слаби срещу Фиона. Фиона използва най-голямата си сила. Корнелия и Уил паднаха на земята. Бяла светлина ги заслепи. Сърцето беше на път да се изтръгне от врата на Уил, когато тя се ядоса и започна да се защитава още повече срещу Фиона.
След дъг ,,бой,, Уил и Корнелия победиха Фиона. Освободиха приятелките си и влезнаха в час.

много хубави случки сте измислили! не знам какво да кажа за жалост в момента не мога да измисля нищо но по-късно може и нещо да измъдря!

Няма страшно, не се притеснявай! Когато се сетиш нещо, дори и мъничко, го напиши. Все пак може и да ни е от полза!

На другия ден, когато момичетата заедно отиваха към училище, си говореха:
- Защо не ни казахте?- скара им се Уил.
- Уил, как да ви кажем?! Ние просто си вървяхме към училище, като се появи тая грозотия и ни хвана, заведе ни до салона и ни завърза!- разсърди се Ирма.
- Добре де, извинявай!- извини се Уил.
- Няма нищо!- Каза Хей Лин.
-Е, спасихме ви! Сега няма ли да ни разкажете нещо повече за ,,инцидента,,?!- каза Корнелия леко разсърдена.
-Разбира се, че ще ви разкажем, въпреки, че ни беше доста кофти!- отговоти й Тарани.
-Е, ето и нашата история. Вървяхме си заедно към училище. Бяхме точно пред вратата. Изведнъж се появи нещо такова като ураган. Помислихме си, че е Корнелия и е станало нещо лошо. Мислехме си, че ни търси зая помощ, защото някой е хванал Уил и е взел Сърцето на Кандракар.- започна да разказва Ирма толкова вълнуващо, сякаш бяха точно на мястото и това им се случва в този момент.
- После грозотията, както я нарече Ирма, ни каза, че ни хваща като заложници. Обясни ни, че ни хваща,защото иска Уил и Сърцето. Ние й казахме, че няма да й го дадем за нищо на света! Започнахме да се отбраняваме срещу нея с бой, но тя беше по-силна от нас и не успяхме. Трябваше да се трансформираме, но точно в този момент тя пръсна нещо и всички ние паднахме на земята. Този ,,спрей,, пареше много, беше ужасно. В това време ни е хванала и ни е завързала в салона за шведските стени. Беше много гадно, защото сме малко тежички и не ни беше лесно.- разказа пордробно Тарани.
-Е, видя ли, Тарани?! И ти си призна, че си много дебела. Аз трябва да ходя на фитнес, за да отслабна поне малко!- недоволна каза Ирма.
- Спрете се най-накрая!- каза им с висок глас Хей Лин.
-Корнелия, директорката или госпожата обаждала ли се е на кайка ти, че си закъсняла за часа или че си отсъствала? На моята майка са се обаждали. Добре, че не ми се кара! Много е добричка и я обичам много! - каза Уил.
- И на моята майка са се обаждали. Сега тя не ми дава да излизам навън-от вкъщи до училище, и от училище вкъщи.- каза с насълзени очи Корнелия.
Защо плачеш, Корни? - загрижено попита Уил.
- Защото майка ми много ми се кара. А аз мразя да ми се карат и да ми забраняват неща. Дори ми забрани да се движа с вас, мисли че вие сте причината за лошото ми поведение.- отново се насълзи Корнелия.
-О, скъпа, не се притеснявай! Не мога да разбера за теб кое е по-важно: караниците на майка ти или ние-твоите най-добри птиятелки!- Уил повиши тона.
- Може би караниците на майка ми...- Корнелия беше с две крачки по-далече от момичетата. Тя каза това с насълзени очи, след това се разплака и изтича напред.

Следва продължение...

Ивинявам се, че от доста време не съм писала. Реших да продължа с роуплея. Надявам се да ви хареса!


- Ама какво й става на Корнелия, защо се държи така странно?- попита Ирма.
- Ами не знам, не мога да кажа.- отговори й Уил с насълзени очи.
- До преди няколко минути й бяхме най-добрите приятелки, а сега не сме й никакви.- започна да се ядосва Тарани.
- Знаем, че родителите понякога са много лоши. Със сигурност това е причината Корнелия да е ядосана. Нека да я оставим малко намира. Може пък просто да се посъвземе и пак да дойде при нас.- започна да я защитава Хей Лин.
- Ти на нейна страна ли си, Хей Лин?- ядосана попита Ирма.
- Не, не съм. Но и ако на вас се бе случило същото щяхте да ме разберете.- отговори й Хей Лин.

Звънецът би и момичетата влязоха в час. Лошата учителка влезе при тях.
- Вдиях, че малко преди мен в час влязоха Хей Лин, Уил, Ирма и Тарани! Не искам повече това да се повтаря, ясно?! - започна да им се кара строгата учителка.
- Ясно!- казаха момичетата в един глас и седнаха по местата си.
В това време Корнелия седеше на последния чин в ъгъла и плачеше. При нея седна Хей Лин.
- Какво става, Корни? Защо се държиш така с нас? Какво сме ти направили? - запита я приятелката й.
- Майка ми ми се скара, че вчера, когато ви спасявахме с Уил, закъснях за обяд. Тя много мрази да закъснявам за хранене. Много се раздразни. Аз й казах, че имахме спешна работа от уч1илище. А тя ми каза, че трябваше преди това да й се обадя. Също така й бях обещала, че ще взема сестра си от детската градина. Забравих, когато се прибирах. Майка ми ми се скара ЖЕСТОКО! Тогава ме изпрати да взема сестра си. Дори ме накза!- продължава да плаче.- Цял ден се занимавах с домашните на дребната ми сестра. Поосле чистих моята и нейната стая. Така мина целия ден. Вечерта в полунощ успях да седна поне да си напиша домашните. Не успях да си науча урока за днес... Спах само 4 часа. За това днес ми е толкова гадно. Майка ми дори ми забрани да дружа с вас. Ако ме видела с вас, щяла да ме накаже отново. Нямало да съм излизала поне 1 месец. А това е много гадно! Това си е престъпление! А това означава, че няма да можем да спасяваме хората от лошите чудовища. А това води до....
- Не ми разказвай повече, разбрах те. - прекъсна я Хей Лин.

Следва продължение...

Междучасието Хей Лин отиде при другите и им разказа историята.
- Толкова съжалявам, че я обидих! - каза Уил.
- Аз също съжелявам.- допълни Ирма.
- Не го казвайте на мен, а на нея.
Корнелия подучува разговора и се приближава съвсем малко към момичетата. Казва им тихичко, оглеждайки се, сякаш не говори с тях:
- Ще се виждаме съвсем за малко след училище. Ще се виждаме на място, на което майка ми няма да ни забележи. - усмихва се и им намига. Тръгва към шкавчето си.
- Ето това е нашата Корнелия! - Зави усмихната Тарани.
След училище момичетата се запътиха към една закътана уличка, през която не минаваше никой. Но си нямаха даже и на представа кой ги чакаше там...
Там те видяха отново Фиона. Но сега тя беше по-силна отвсякога!
- Май е време да се трансформираме! - каза Уил, гледайки с мрачен поглед към Фиона.
- Аз ще остана тук. Няма да ви оставя да се борите само срещу тази идиотка!- заяви Корнелия.
- Ами както искаш, но после като не излизаш от вкъщи в продължение на 1 месец, няма ние да сме виновни! - каза Тарани и се трансформира.
- Здравейте, милички! Толкова много ми липсвахте! - каза Фиона подигравателно.
След това Фиона започна да се ,,бие,, с момичетата. Първо се би с Хей Лин, но не успя да я победи, затова се захвана с Тарани. Този път успя да я победи. Всички момичета се събраха притеснени около легналата на земята Тарани. После тя се свести. Фиона отново се захвана. Реши да ,,удари,, момичетата точно в десетката- Корнелия. След около половин час битка между пазителките и Фиона, Корнелия падна беззащитна на земята. Тя не дишаше. Приятелките й се събраха около нея. А в това време Фиона ги нападна отзад. Успя да вземе сърцето на Кандракар от Уил. Двете приятелки (Уил и Корнелия) лежаха безсилни на пода. Приятелките им решиха да ги заведат в болницата. Смятаха, че сърцето на Кандракар може да почака. В това време се появи и бабата на Хей Лин.
- Момичета, какво се е случило тук?
Те й обясниха историята.
- Добре. Ирма и Тарани, заведете приятелките си в болницата. Хей Лин, ти идваш с мен да спасим Сърцето на Кандракар. - заповяда баба й.
- Но няма да успеем без пазителката му.- притесни се Хей Лин.
- Вие всичките сте пазителки на Сърцето. Знам, че Уил е вашата водачка и ще е трудно0 без нея, но се надявам да успеем!
Баба и внучка тръгнаха нанякъде, а Ирма и Тарани викнаха линейка. После се обадиха на семействата на момичетата, като казаха, че са претърпели злопулука и Уил се е опитала да спаси Корнелия.


Следва продължение...